„НЕТ, ТЫ НЕ ГОВОРИ: ПОЭЗИЯ – МЕЧТА...”
Георгий Викторович Адамович (1892-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
Не казвай, че поезията е мечта
с преплетена игра ленива в мисълта,
където ни пленява волно дишащ гений
на бързи сънища и нежни утешения.
Не, дълго ти мисли и дълго ти живей,
плача, тъгата и любовния елей,
дни мрачни, след пиянство утрини проклети –
като отвара билкова пази в сърцето,
и, може би, щом старостта те призове,
ще стигнеш до пет-шест случайни редове,
които ще повтаря полубуден влюбен
и ще шепти объркано на смърт осъден,
за да заглъхва музиката им сама
в морета и страни на тъжната земя.
Ударения
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
Не ка́звай, че пое́зията е мечта́
с препле́тена игра́ лени́ва в мисълта́,
къде́то ни пленя́ва во́лно ди́шашт ге́ний
на бъ́рзи съ́ништа и не́жни утеше́ния.
Не, дъ́лго ти мисли́ и дъ́лго ти живе́й,
плача́, тъга́та и любо́вния еле́й,
дни мра́чни, след пия́нство у́трини прокле́ти –
като́ отва́ра би́лкова пази́ в сърце́то,
и, мо́же би, штом старостта́ те призове́,
ште сти́гнеш до пет-ше́ст случа́йни редове́,
кои́то ште повта́ря полубу́ден влю́бен
и ште шепти́ объ́ркано на смъ́рт осъ́ден,
за да заглъ́хва му́зиката им сама́
в море́та и страни́ на тъ́жната земя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Адамович
НЕТ, ТЫ НЕ ГОВОРИ: ПОЭЗИЯ – МЕЧТА...
Нет, ты не говори: поэзия – мечта,
Где мысль ленивая игрой перевита,
И где пленяет нас и дышит лёгкий гений
Быстротекущих слов и нежных утешений.
Нет, долго думай ты и долго ты живи,
Плачь, и земную грусть, и отблески любви,
Дни хмурые, утра, тяжёлое похмелье –
Всё в сердце береги, как медленное зелье,
И, может, к старости тебе настанет срок
Пять-шесть произнести как бы случайных строк,
Чтоб их в полубреду потом твердил влюблённый,
Растерянно шептал на казнь приговорённый,
И чтобы музыкой глухой они прошли
По странам и морям тоскующей земли.
1931 г.
---------------
Руският поет, литературен критик, мемоарист и преводач Георги Адамович (Георгий Викторович Адамович) е роден на 7/19 април 1892 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет при университета в Санкт Петербург. Първите му публикации са от 1915 г. През 1916-1917 г. влиза в поетическите обединения „Цех поэтов” и през 1918 г. става един от ръководителите на литературното общество. Публикува поезия в списания и алманаси като „Голос жизни”, „Биржевые ведомости”, „Новый журнал для всех”, „Аполлон”, „Северные записки” и „Зелёный цветок”. Превежда за издателство „Всемирная литература” западноевропейски поети и писатели като Волтер, Бодлер, Мур, Байрон, Кокто, Камю и др. През 1924 г. емигрира в Германия и Франция, където публикува поезия, преводи, мемоари и публицистика в издания като „Звено”, „Последние новости” и „Числа”, редактира сп. „Встреча” (1934 г.). От 1959 г. е наблюдател в Радио Свобода. Привърженик е на литературното направление акмеизъм. Пише на руски и на френски език. Автор е на стихосбирките „Облака” (1916 г.), „Чистилище” (1922 г.), „На Западе” (1939 г.), „Единство” (1967 г.), на книгите със статии „Другая родина” (1947 г.), „Комментарии” (1967 г.) и др. Умира на 21 февруари 1972 г. в Ница.